Людмила Миндова –  едно стихотворение - роман

Людмила Миндова споделя: „Избягвам да говоря за собствените си стихотворения. Вероятно не толкова от скромност или заради съзнанието, че по този начин лишавам читателя от правото му да ги чете според собственото си усещане. Избягвам, защото поезията е отказ от тавтологията и излишните обяснения.“

Изчистено до кост, точно стихотворение; ако е роман, той би могъл да е любовен.

А сега ни разкажете вашия роман.

Роман

Разказвам ти този роман. Като екскурзовод те развеждам из всяко изречение. Показвам ти метафорите и всички фигури, в които съм се крила, за да си почина. На връщане мълчим. Въздъхвам, казвам нещо и се виждам в погледа ти – порцеланова кукла, която в този миг изтърваш.

Сега ми разкажи ти твоя.

Людмила Миндова Из „Животът без музика“, предстоящо издание

Людмила Миндова (Русе, 1974) е поет и преводач на художествена литература от сръбски, хърватски и словенски език. Автор е на поетичните книги „Блус по никое време“ (2010) и „Тамбос“ (2014) и на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011).

Снимка: Весела Кучева

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.

Прочете също какво споделя Людмила Миндова за Лондон.